-Еш я па Гина Марцовска къде е трагнала с тия саполкьовци! Прега’а ги води на детска градина! Щура е таа жена, ееееей! Щура! До завчера пиеше аповете и груаше като магаре, та от леглото не мо’еше да стане, па сега се затирнала като уруглица!
Баба Пена сложи две яки цепеници у печката, па се врътна и седна на родопското одеало да довърши пакета с царевични пръчки, който скротко се бе проснал на леглото полупразен и чакаше безмълвно да бъде унищожен навеки!
Навън грееше хубаво мартенско слънце, но още се чувстваше студения полъх на сърдитата зима, която уж беше тръгнала да си ходи, но нещо явно се бе присетила и пак се върна.
Беше първи март. Баба Марта от ранни зори радваше децата из училища и детски градини, по телевизията емисиите на новините идваха, окичени с бели и червени конци, чичковци и лелки поздравяваха народа от ранни зори. Изобщо, настроението бе едно такова, приповдигнато, оптимистично, пролетно... Сякаш целият свят се събуждаше за нов живот изпод дебелия юрган на февруарск ...