Студено е.

Сложи си слушалките.

Излез навън.

Студено ти е.

Върви.
Още ти е студено. Още вървиш.

Колкото по-студено ти става, толкова повече вървиш.

Докато вървиш, мисли.

Мисли за човека, който искаш да бъдеш.

За човека, който си.

Мисли за това, което имаш. Това, което нямаш.

За тези, които обичаш и тези, които мразиш.

Какво си спечелила и какво си загубила.

За пътите, в които си излъгала или са те лъгали.

За тези, които са те изоставили и тези, които си изоставила.

Мисли за живота, за който вече не мечтаеш. За това, колко лесно си се отказала.

Мисли, че никога вече няма да обичаш някой.

Мисли с часове, докато осъзнаеш, че всъщност не мислиш.

Прибери се вкъщи.

Погледни се в огледалото. Очите ти са зачервени.

Значи си се опитвала да плачеш, без дори да осъзнаваш.

Защото очите ти се зачервяват всеки път, когато ти се плаче.

Пусни топлата вода, влез под душа. Замръзналото ти тяло се отпуска под горещата вода.

Боли те всеки мускул, всяка кост.

Не обръщай внимание на болката.

Продължавай да мислиш.

Мисли за хората.

Мисли за изневерите.

Спомни си за времето, когато имаше мечти.

За времето, когато беше щастлива.

Осъзнаваш, че си забравила какво е щастие.

Мисли за него. За това, че никога повече няма да го прегърнеш.

Сега излез от банята.

Излез и продължи напред. Живей.

Наречи преживяното тази нощ „живот”.

Тананикай си една и съща песен. Нека да те боли.

Защото животът е живот.

Животът е такъв.