Събуди се с ужасно главоболие. Стана и с лъкатушкане се запъти към кухнята. Наля си чаша вода и я изпи до дъно. Наля си втора. Гърлото му още беше пресъхнало от крещенето насън. Напоследък му се случваше често. Не помнеше нито един от сънищата си, но след всеки се събуждаше от собствения си глас, от собствените си крясъци. Изпи трета чаша с вода и излезе на терасата. Вятърът развя косата му и тялото му настръхна от студа. Чудеше се какво не му е наред? Имаше всичко, за което някога бе мечтал. Живееше в голяма къща, имаше много пари и високо положение в обществото. Беше хубав и строен - не можеше да се оплаче от липса на внимание. Но се чувстваше самотен, някак не на място. Къщата беше прекалено голяма за сам човек и въпреки че прислужница идваше по два пъти в седмицата да чисти и пере, липсваше женско присъствие. Не само в дома, но и в сърцето му.
Очите му се замъглиха и горещи сълзи опариха лицето му. С грубата си длан ги избърса и се закашля. Какво му ставаше, за Бога? Не беше плакал ...