Пет.
Пет години откакто взе решение, че винаги ще е част от нейния живот. Радваше се, че може да го изпълни. Просто не очакваше да е буквално. Разбира се, бе привлечен от нея още в първия миг, в който я видя. Жена, наслаждаваща се на всеобщо възхищение, без да парадира с него. Очарованието, което излъчваше, бе закодирано в самата й същност и не изискваше каквито и да е усилия, за да озари всяко общуване с ентусиазъм и наслада. Чар, омаловажаващ дори неподправената й красота. Той си позволи да мечтае, че може да бъде специален. Положи усилия и бе възнаграден с моменти на искреност и споделеност. Но никога на пълно доверие и привързаност. Знаеше, че най-вероятно бива използван заради своето привличане. Дори и подсъзнателно. Не загуби отдадеността си дори и когато тя откри мъжа до себе си. Не изпитваше необходимост да отрича безспорните му качества. Припомни си любим цитат от филм: „Всеки има право на фаворити. Проблемът е, че ти си моят.”
Четири.
Четири месеца откакто разбра. Случайно из ...