7 min reading
Лили беше на 17 години! Младо и много приветливо момиче! Руси къдрави коси, спускащи се като буен водопад по стройния й гръб. Лицето и бе бяло като сняг, по носа палаво се усмихваха луничките й! Две небесно сини и дълбоки езера седяха и украсяваха съвсем лицето и! Ах, тези очи, в които всяко момче потъваше, щом я погледнеше! Тя вечно бе усмихната и закачлива...
Обличаше се с цветовете на дъгата.
Но днес не беше така...
Денят беше мъгляв и валеше студен дъжд. Вятърът пронизваше всеки минувач, сгрешил да се покаже навън в този кучешки студ. Лили вървеше с наведена глава бавно по мокрия паваж и подритваше изпопадалите кестени. Беше облечена в черно, нещо, което не беше в неин стил. Русите букли едвам се показваха от черното бомбе, което сигурно прибираше косите й. Тя влезе мрачно в училище и с тежки стъпки се запъти към класата си стая. Там цареше абсолютен хаос и невъобразим шум. Съучениците й се смееха, бягаха, викаха, пееха и куп други неща. Тя дори не каза здравей, когато прекрачи пра ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up