Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ти сянка потайна. Хората умират един след друг. Птиците отлитат бягат далеч. Животните безследно изчезват. Тревата се кланя в твоя чест. Дървета и храсти короните свалят. Вятърът затихва, земята изстива, слънцето се скрива. Мрак.
Още ли в мазата ще стоиш. Ела, излез и своя свят спаси...