Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговорих. – Само руски и френски. И малко английски. При споменаването на руския в погледа му прочетох насмешка и се почувствах обиден заради моя перфектен руски език. - А ти какъв език говориш? – попитах. - Как какъв? Немски, разбира се! Защо ли въобще попитах? Той се чувстваше горд със своя език. Но говореше доста добре и български, макар и със силен акцент. Оказа се, че познавам дъщеря му, Катрин, даже бях си имал това-онова с нея навремето. Само не знаех, че Йохан е баща ù. С Катрин се запознах, когато бяхме на седемнайсет, още по времето преди десети ноември. Спомням си, че бях изумен, когато ми каза, че работи. Никой от приятелите и познатите ми на моята възраст не работеше. Нашето задължени ...