Feb 13, 2013, 9:13 PM

Жребче 

  Prose » Others
5.0 / 17
2883 0 15

   Като студент пътувах много. Една вечер се озовах  в хижа в троянския Балкан. Бях измокрен до кости. Почуках и без да чакам да ме поканят, влязох. Печката бумтеше. Нямаше никой. Преоблякох се и тръгнах да търся стопаните. Намерих конюшнята.
    Млада жена нежно галеше кобилка. В първия момент не разбрах какво ставаше. Кобилката раждаше.
    - Не стой като истукан! Вземи ръкавицата. Помагай. Жребчето се е заклещило. Я го виж какви дълги ръце има... ще се справиш!
   Изпълнявах машинално напътствията. Бърках в утробата, успях да го освободя.
   Скоро се роди жребче. Колебливо се изправи на крака. Майката го почисти. Нарекоха го Вик.
    В мен нещо се скъса. Разтресох се. Зарових глава в сеното и завих без глас. Осъмнах. Гледах чудото, наречено живот.
Седмица не сложих нищо в стомаха си. Там топка... тежи.
Оправих се.
...
Прибрах се в София друг човек.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works