Таксито летеше по мократа улица. Гръцка музика галеше ухото му и той потупваше волана в ритъма на песента. Май нямаше да има много клиенти днес в този дъжд. На светофара близо до блока, където живееше, го засече черен джип и той изпсува. Как мразеше самовлюбените кретени, за които колите са парадни дрехи. А този беше с тъмни маркови очила дори и сега, в сумрака на дъжда.
Жълтата ладия беше част от душата му. Усещаше кога какво й е нужно. Когато летеше с нея по улиците се чувстваше като пират на кораб в морето. Знаеше какво може да направи и къде да рискува. Неговата златна ладия нямаше никога да го подведе. Беше като жена.. най-вярната от всички в живота му.
Зави внимателно и паркира пред кафенето с делфините. Имаше среща с Мая. Попипа лицето си с длан. Трябваше да се обръсне, а го забрави. Какво ще си помисли за него? Че е мърляв шофьор на такси. Усмихна се кисело. Двете дипломи събираха прах в последното чекмедже на секцията. Ладията изкарваше парите за капризите на жена му, за дрехи ...