Oct 3, 2008, 9:20 PM

Жълтата ладия 

  Prose » Narratives
1096 0 4
15 min reading
Таксито летеше по мократа улица. Гръцка музика галеше ухото му и той потупваше волана в ритъма на песента. Май нямаше да има много клиенти днес в този дъжд. На светофара близо до блока, където живееше, го засече черен джип и той изпсува. Как мразеше самовлюбените кретени, за които колите са парадни дрехи. А този беше с тъмни маркови очила дори и сега, в сумрака на дъжда.
Жълтата ладия беше част от душата му. Усещаше кога какво й е нужно. Когато летеше с нея по улиците се чувстваше като пират на кораб в морето. Знаеше какво може да направи и къде да рискува. Неговата златна ладия нямаше никога да го подведе. Беше като жена.. най-вярната от всички в живота му.
Зави внимателно и паркира пред кафенето с делфините. Имаше среща с Мая. Попипа лицето си с длан. Трябваше да се обръсне, а го забрави. Какво ще си помисли за него? Че е мърляв шофьор на такси. Усмихна се кисело. Двете дипломи събираха прах в последното чекмедже на секцията. Ладията изкарваше парите за капризите на жена му, за дрехи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Каракочева All rights reserved.

Random works
: ??:??