Ако мразя някой истински, бих му пожелал да прекара живота си в един ноемврийски ден като този. Това, което вали, не е дъжд, а е някаква отвара за предизвикване на депресия. Първата ми стъпка навън е в дълбока локва, вече закъснявам за работа, а ще прекарам деня си с подгизнали крака. Денят е толкова сив, че градът изглежда метален.
Колата ми не запали, ако беше Юни, щях да се ядосам много. Но сега го приемам за нещо нормално, за част от прокобата на настъпващата дълга, мрачна и студена зима. Приемам, че в следващите четири-пет месеца ще се случат всички неприятни неща на света и студената локва и падналият акумулатор са само прелюдия. Вчера беше есен, утре вероятно ще е зима. А днес, днес е толкова ужасен ден, че съм убеден, че няма да го забравя никога. Нямала ли си такъв ден, в който просто да знаеш, че ще се случи нещо необикновено и ще го запомниш завинаги. Всички имаме, просто не си обръщала внимание. Ти си си такава.
Пристигам в банката точно единадесет минути след 8:30 и точно ...