Не обичам жените да ме оглеждат. Като онази на съседната маса. Дразня се много. Струва ми се прекалено нагло жена да ме оглежда така открито. Не че имам нещо против самоуверените жени. Просто ми е... неудобно, колкото и да ми е трудно да си го призная.
А тази не стига, че ме притеснява, а е и красива. Има изваяни пръсти, сякаш създадени да обгръщат химикалката или мен. И косата ù е прекрасна – дълга, лъскава и леко вълниста. Обожавам женските коси – готов съм да преглътна много недостатъци, стига жената до мен да има естествено красива коса. Господи, колко ми е писнало от изправени коси. А нейната е толкова хубава...
Поувлякох се, реших да се успокоя като изпия уискито на екс. Ама че глупост и ама че бълвоч. Задавих се и видях как тя припряно се обърна към прозореца, за да се посмее. Е, какво пък – нали казват, че ако успееш да разсмееш една жена, вече е твоя.
Виждам лицето ù в прозореца. Винаги съм намирал за голяма глупост изказвания от типа „разбрах всичко, което искаше да ми каже, ...