Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше с големите шарени етикети, закачени на касетките, подвикваше с ярките цветя в наредените отпред саксии. Кафенето се подсмихваше мълчаливо и малко свенливо се опитваше да оправдае своята загадъчност зад леко затъмнените стъкла .
Вечер разменяха ролите си. Магазинът притихваше, затваряше цветовете в себе си, а Кафенето грейваше с неонова реклама и светлини, които задраскваха дневната му свенливост и изкарваха навън вътрешното му Аз.
В часовете, когато нямаше клиенти Стопанката на Магазина се забавляваше, като наблюдаваше Посетителите на Кафенето и им измисляше разни имена. Най-набиващи се в очи бяха онези, която тя обобщи с леко подигравателното “Постоянното присъствие” – отбор ергени на сред ...