Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни.
Върху празния буркан се мъдреше бележка, написана собственоръчно от нея (не само Игор Коханчук можеше да пише послания върху ринди, и Мичка можеше – още повече, че беше много по-лесно да се пише върху хартия и да се залепи съответната бележка с парче цитопласт върху гладката стъклена повърхност на буркана /ето как ù послужи цитопластът от раницата мухослонка, не като злощастната изгоряла крушка със счупена фасунга {която така си и остана счупена}/, и вследствие на това товарът на гърба ù беше олекнал точно с 285, 56 грама /285 за буркана плюс 0,56 за парчето цитопласт/, а това изречение от 8.77 реда е специален поздрав закачка за ИнаКалина /Красимира Чакърова/ 😁 )
Посланието на бележката гл ...