Как можа да захвърлиш

любовта ми така?

Как можа гръб да ми обърнеш

и сега да тъна в тъга?

Караше ме насила да ти вярвам,

но май сам ти не си вярваше...

Искаше да спра да се лутам в съмнения,

но май ти дори не беше сигурен...

И какво направи накрая?

Потъпка мен, стъпка любовта ми

и я изхвърли на боклука -

това стори...

Това ли се нарича "МЪЖ" - истински мъж...

Как можа да ми причиниш това?

Нима такъв двуличник си?

Нима толкова нагъл можа да бъдеш?

Да искаш не само мен,

а още много други...

... зад гърба ми...

Това ли правят истинските мъже,

къде отива смисълът тогава?

Как можа да ме поглеждаш в очите

с думите "ОБИЧАМ ТЕ"...

... и дори сам да не си вярваш?

Това ли е обичта?

Едва сега разбирам колко са значели

тези думи за теб!

Как можа така да ме намушкаш

в гърба?

Искаше ме за себе си - вкъщи,

послушната да бъда аз...

А какъв излезе ти - боклук!

Искал си още... искал си много...

... други неща...!!!

Да! Хората са казали:

Думите "ОБИЧАМ ТЕ" вече са

изгубили своето значение,

защото ние ги изричаме

за щяло и нещяло...

... ТАМ ЛИ Е ГРЕШКАТА...

... ЧЕ ЗА МЕН ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ...?

И ти не си по-различен!

И ти си само думи...

Как можа...

Как можа...

... така да разбиеш сърцето ми...

... че да роня сълзите си, като малко дете...

Как можа...

Не беше ли човек?

Нямаш ли душа?

А сърцето ти - как позволи това?

Не се ли почувства предател,

защото аз се чувствам... предадена...

... разочарована...

Как можа...?

Как посмя...?