Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме в детската...
- Какво правихте?
- Ами село!
- И какво имаше в това село?
- Ами имаше къщи, дървета, коли, животни...
В това време от отсрещната къща се дочу гласът на бай Христо:
- Ами деца имаше ли в туй село?
Аз го поглеждам подозрително, един вид "тоя пък какво се меси" и отсичам:
- Ама нас още не са ни учили да ги правим!
Това, което последва после беше буря от смях. Човечецът за малко да падне от покрива. А аз като не разбирах защо се смеят, ми стана обидно и заревах. Те пък като ме видяха да плача, още повече се разсмяха...