Jun 28, 2008, 11:38 AM

Как си купих... татко 

  Prose » Narratives
1851 0 10
3 min reading
Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата улица. Беше превъзбудено.
На няколко крачки зад тях вървяха двама мъже и нещо тихичко си шепнеха. Единият беше висок, строен с хубава буйна коса, а другият – по-дребен, добре сложен, започващ леко да оплешивява, с много живи очи.
Всъщност мъжете изпращаха майката и детето. Но в един миг двамата, без да кажат и дума, свиха в първата уличка и хукнаха. Жената се огледа стъписано, стисна по-здраво детската ръчичка и продължи. Малкото човече не бе впечатлено особено от внезапното бягство на кавалерите. А и откъде да знае, че такива неща етикета не позволява. Нали мама е с нея... Детето продължи да писука и да подскача безгрижно хванато за майчината ръка. Пътя им минаваше през опустелия пазар. Изве ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илзе Енчева All rights reserved.

Random works
: ??:??