Причината за всичко беше Джаза. Не музиката, а Росен, когото всички наричаха Джаза, най-вероятно заради щурите му изпълнения. Все пак кой знае... може и заради музиката да беше, но неоспоримите факти ме навеждаха на мисълта, че ще да е заради невероятните щуротии, в които непрекъснато се забъркваше. С Джаза си станахме близки по един, според някои невероятен, а според други - твърде банален начин... Като запален любител на забавленията и купона, ме мерна една вечер в нашумялата напоследък дискотека и за разнообразяване на самата свалка (а че ще ме сваля бил решил твърдо) се хванали на бас с приятелчето си кой ще успее да ме свали пръв. По онова време бях абсолютно нахакано и надъхано маце, мадама от класа, и то не каква да е, а джазова... до безобразие... Горкия Джаз... тогава още не знаеше това, а когато разкри истината, беше вече късно...
Та, с приятеля си изобретили следната тактика - черпят ме и двамата едновременно и от което питие пия първо, той атакува. За мен не беше новост да ...