- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при нея.
Влязох в обширна стая. Бе с малко мебели, но добре подредена. Имаше бюро с неправилна елипсовидна форма и заоблени гладки ръбове. Бе боядисано в меки преливащи се масленозеленикави цветове. В средата бе разположен голям диван с високи удобни облегалки от естествена кожа. Масичка и две кресла. Покрай едната стена имаше висока етажерка от тръбна метална сглобка, на която бяха наредени множество книги. Помислих си: “Защо ли са ù нужни тези книги, след като на бюрото ù видях един перфектен компютър от последно поколение, който малко хора биха си позволили да притежават.”
– Добър ден, заповядайте – каза жената, ставайки от мястото си и приближи към мен с протегната ръка.
Огледах я. Оглеждам ж ...