Винаги съм вярвал, че няма нищо по-хубаво от това, да имаш верен приятел до себе си.
Не просто за шеги и веселие, а по-късно и за по чашка и сладки приказки – говоря за онова дълготрайното, истинското приятелство, дето не е скрепено с кръв чак като в роман на Марк Твен, обаче е по-силно и от кръвна връзка.
Аз съм от щастливците, които винаги са имали такъв човек до себе си. От деца бяхме заедно, не помня вече и точно откога датира приятелството ни. Паснахме си откак се запознахме и времето само засилваше нашата близост. Въпреки че едва ли има двама души, които да са толкова различни.
Той е всичко това, което аз не съм.
Винаги съм бил слаб, абе, направо кльощав дългуч със скучна външност, от тоя тип, дето никой не го забелязва, освен ако не се блъснат в него. Той като по-малък беше едричък, създаваше впечатление, че след някоя и друга година ще се превърне в пухкав юноша. Но не и в неговия случай – по някое време ме настигна на ръст, а всички излишъци се превърнаха в добре оформени муск ...