Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, която се разпръсква по цялата Вселена. Какво щастие е да направиш добро на някого! Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самият не можеш да разбереш. То те кара да летиш и пееш, защото чувството е непознато досега. И усмивка на удовлетвореност се появява на устните ти. Ти си направил добро на ближния си, а той ще прояви уважение и доверие към теб. На доброто ще ти отговори с благодарност, защото ти го спаси от най-лошото. Научи го да обича, докато досега не е познавал това чувство. Защото доброто е Обич и Любов. Взаимоуважение и приятно чувство на удовлетвореност от себе си.
За Доброто Аристотел казва: "То е пълното преминаване на силата в действието."
Дългът също е едно много важно качество. За него Кант казва: "Дългът е необходимост човек да се подчинява на закона, на уважение към него."
Мисля си, че щом човек съзнава своето достойнство, щом съзнава превъзходството на своята природа, очевидно е, че той ще се отвращава от всичко, което го унижава и опозорява. Истина е, че всичко лошо ни прави недостойни в собствените ни очи. Неправдата ни унижава в очите на другите. Сторим ли някакво зло, ние се чувстваме омърсени. И обратното, всичко, което е добро, ни въздига и облагородява. Ние справедливо чувстваме гордост, когато действаме нравствено и правим добро на другите. Нашето лично достойнство като образ и подобие Божие, за нравственото ни благородство, е истинска основа на задължителността.
Великият мъдрец на времето, Изот, ни оставя притчата за "Добрините и злините", която започва така: "Добрините, поради своята слабост, били прокудени от злините. Възнесли се на небето и запитали Зевс как трябва да постъпват с хората. Той им казал: "Не всички заедно, а една по една да ги спохождате!" Та, затова злините са били по-близо до хората, постоянно ги връхлитали, а пък добрините стигали по-бавно, докато слязат от небето."
- Да оставим злото, Мария, настрана! - прочита мисълта ми Светлината и да се приближим към Доброто. А то е Любовта, която е изразена чрез уважение към ближния и далечния. То трябва да бъде постоянно! Да се оказва на всеки, независимо в какво положение се намира в живота! То трябва да се изразява не с думи, а с дела!
Следва
© Мария Герасова All rights reserved.