Какви сме тарикати
Не е тайна, че властите упорито участват в снабдяването на нацистите в Украйна с оръжие. Тъпо и упорито…
Макар Ниновица да изпадаше в истерия при подобни изказвания. Но за нея сме наясно – каже ли „Добро утро!“, гледай колко часът вечерта е…
То взривяваха складове, то гърмяха фабрички и заводи – и „изчезналото“ в гърмежите оръжие се появяваше в Украйна – през Полша, Чехия, Румъния…
Искането да въоръжаваме нацистите е още от март месец. Официалното решение на някои в НС е от ноември. Доста разтегляне през времето. Нашенски тарикатлък…
Защото властите – не дупедавците, а все още разумно плашещите се от бъдещето, добре разбират какво следва.
И прехвърлиха снабдяването на частници.
Които се хвърлиха с размах в далаверата. Не, не се стигна до изпращане на Т-72. Овреме управляващите се усетиха – обещаваните немски „Леопард – 2“ ще се появят евентуално най-рано след три години. А над тях ще пърхат хартиените Ф-16. Ако са нарисувани дотогава.
Ето дащо на Зеленски не бяха пратени така желаните С–300, щурмовици Су-25, изстреблители МиГ–29, дори се говори за старите снаряди за „Акация“, „Гиацинт“, „Град“, „Гвоздика“ и други поразяващи системи с нежни имена…
Да, в момента военните се разтоварват от боепрпаси с отдавна изтекъл срок на годност. Румънската фирма RomArm затова отказала да приеме и върнала обратно цяла композиция с боеприпаси. А пристигналите при нацистите повреждат, че и взривяват оръдия и гаубици…
Не зная – за похвала ли са нашиге чиновници, които работят по своему – получават документи, държат ги по бюрата, консултират се, съгласуват, мотаят се…
Така действат и мислещите разумни военни. Добре разбират – помощ за една от воюващите страни ни прави УЧАСТНИЦИ ВЪВ ВОЙНАТА!
Колкото и да се мъчат някои да го играят верни на господаря си слуги, идейни евроатлантици, а всъщност елементарни тарикати…
Да припомня диалога между кмета и сина му от пиесата „Драконът“ на великия Евгений Шварц:
„Но, тате, нас всички Драконът ни учеше…“
„А ти защо беше най-добрият ученик?“ /цитирам по памет/
Засега се измъкваме по терлици. Израз на народа относно нещо смърдящо, промъкващо се през гащите…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Гога, прости ми, че се обръщам към теб, сякаш сме отдавнащи близки и познати, но не може да слагаш под общия знаменател ония малки душици с куфарче в ръка за нацисти бягащи от ракетите на лилипутин,който иска да е Петър Първи,най добрия, най големия руски цар. ТОЙ, Гога, е умрял от бронхопневмония, защото е скочил да спасява рибари в ледените води, чиято лодка кораба му удря. Тоя умопомрачен, като иска да е Петър Първи, може да се качи на кремъл и да се метне оттам! Не забравяй, приятелю Гога,че 500 хиляди в Украйна са българи. Одеса е град на българите,, а другаря Лилипутин целодневно ги бомбардира. Чичо му СТАЛИН, ги подложи на гладомор и ги принуди на канибализъм. Нека когато пишем да се базираме на факти. За последно искам да спомена за 9.09.1944 година, когато чичовците на Лилипутин ни лишиха за 3 дни от елита на нацията. Искам да поесня, че обичам обикновения руснак. Ние си приличаме по всичко, в това число и по чашката. Бъди жив и здрав, Гога!
-
Благодаря, Златке!
-
От мен поздрави и поздравления!
-
Благодаря, Елке, Красе!
-
и това не е тайна...
https://www.canada.ca/en/department-finance/news/2022/11/canada-completes-issuance-of-500-million-ukraine-sovereignty-bond.html -
Поздрави и от мен!
-
Благодаря, Лина, Петре!
-
Не е много за коментари, защото според поверие '' и плетът има уши...''. Лоша работа.
-
Засега... Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
