Понякога ми се иска просто да затворя очи и да изтрия абсолютно всичко, което
ми се е случило. Искам да прекрача границата на необятното и да встъпя в един
нов свят, където няма любов. Любовта е нещо завладяващо и ослепяващо, прави
те нищожен и ти осъзнаваш това, но не можеш да се отскубнеш от лапите й. Ти
си нейна жертва и си в нейния плен до край! Чувствам се толкова празна, дала
съм всичко от себе си, получила съм толкова малко, а просто се примирявам. Това
е всичко, което правя. Мразя това примирение. Искам да съм свободна поне за
миг, искам да не мога да обичам, но уви съм в капан, окована във веригите
на любовта. Тя се явява един вид робство за мен - а така ли трябва да бъде?!
Не! Не! Когато обичаш трябва да даваш, но и за да се почувстваш обичан, трябва
да получаваш. Естествено не говоря за материалните неща - пари, бижута и
всякакви други подаръци. Любовта не се купува. Или я има, или я няма! Говоря
за най-скъпите неща - доверие, искреност, преданост, всеотдайност... Тези
неща правят любовта трайна. Те я крепат в трудния живот и й дават сили.
Любовта трябва да прави хората щастливи, а какво направи с мен - превърна ме
в робиня на собствените си чувства и съзнание. Докога ще живея така? Кога
ще получа това, което хората наричат истинска ЛЮБОВ - без лъжи и предателства?
Без страх от непознатото бъдеще...