Много е важно да се уточни, че в днешно време телевизията и музиката е издигнала на пиадестал единствено любовта между двама души. Но това е само една много малка сфера от любовта, само една нейна страна на многоъгълник. Другите страни са всичко останало което ни заобикаля, като една много важна страна на този многоъгълник си и самият ти. Но този многоъгълник нека си представим, че е само физическата част на Любовта - към кого е отправена тя. "Духовната" част или същината на Любовта, в какво се изразява тя, това е друг въпрос. Някои казват "Любовта боли", но това не е вярно. Любовта сама по себе си не може да боли. Отношението на някой към теб, на някой когото обичаш, може да боли. Отношението към самия себе си може да боли. Например, когато  много обичаш сладолед, решиш да се поглезиш, но прекалиш, в последствие коремът те боли и тази твоя "любов" към самия себе си, се превръща в страдание. Това не е любов. Любовта е чиста, тя е светла, тя е топла, когато изпитваш любов няма как да изпиташ липса, дори обратното - изпитваш пълнота, изпитваш удовлетворение, благодарност, спокойствие, безпроблемност, лекота, смиреност, щастие. 

Всички знаем значението на тези думи, и ако сме късметлии, почти всички сме имали възможността в различни моменти от живота ни да изпитаме  част от тези чувства описани по-горе.

Представете си обаче да изпитвате всички тези чувства абсолютно едновременно... Не всеки е имал тази възможност. И една от причините за това е, че очакваме това чувство на любов да ни го даде някой друг, да ни го даде нещо друго, нещо вън от нас. Това е невъзможно. Ние получаваме възможност единствено чрез външни фактори, предмети или хора да изпитаме част от чувствата образуващи Любовта, и то само за да се научим какво е усещането от всяко едно от тях за на можем да създадем Любовта вътре в себе си.