Имало наука за живота. За науката не знам. Но животът е една калпава, крива гаванка, набързо и непохватно издълбана от някой циганин, дето и хабер си няма от наука. Пълна е тая гаванка с какво ли не – за ужас на кулинарите и за радост на гладните. И понякога, залисан в катадневните си радости, болки и примирения, човек може да гребне, без да иска,нещо което да му заседне на гърлото. Че и на душата. Едно такова грабнах и аз. Преди години беше, веднага след казармата, но няма да го забравя. Стресна ме, уплаши ме а после,докато седях на пейката пред дома,ми просветна.
Беше се смрачило, връщах се от среща с едно момиче, което ми беше обещало да ме чака тези две войнишки години. Пък се оказа, че забравило обещанието си. Не ми се прибираше и реших да седна на пейката, да попуша и да позяпам звездите. И тогава чак забелязах, че баба е седнала там, тихо и кротко, както редовно правеше в края на деня. Поздравих я, седнах до нея, запалих цигара и се отнесох нанякъде. А баба се пресегна, погали м ...