Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше че нейното гробно мълчание е несправедливо.
Не му говори, не го поглежда, дори не се помръдва в леглото си.
"Какво ти направих?" - питаше я той разтроено… Няма отговор; изминаха седем дена и все няма отговор. Стана му ясно: вече не го обича, дори даже го мрази…
Стана и си отиде, изостави я там; в мрака на лошо миришещата стаичка. Бедният малоумник не разбираше че майка му вече не бе жива, че майка му бе умряла.