May 9, 2008, 10:26 PM

Какво заглавие? 

  Prose » Narratives
1527 0 7
5 мин reading
“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с него под дъжда или е миришело на окосена трева. И после минаваш някъде, където косят трева и си пак с него. Когато светът край вас се е срутил и вие сте стъпили върху шахта, която не се знае дали няма да падне, но сте стъпили... заедно. Заобикалям шахтите. Каза ми, че е опасно.
“Искам да си щастлива и когато ме няма.”
“Ще съм” излъгах аз.
“Искам никога да не се промениш.”
“Няма, ще съм тук и ще съм същата”.
Няма да съм, ще съм увехнало стъбло, ще съм реално пън... ще съм безпомощна и слаба като ударено с прашка птиче. Ще дишам учестено като изхвърлена от морето риба... болна. Ще съм автоматизирана, истерична и напълно изгубена. Ще съм усмихната... малко. Когато те чуя. Ще съм като палитра, върх ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Дечева All rights reserved.

Random works
: ??:??