(по мотиви от народния фолклор)
Беше топъл ден към края на пролетта. Както всяка неделя, селото се беше събрало на хорото. Нали и в Библията се казваше да се работи шест дни, а на седмия да се почива? Ергените се бяха събрали в кръг и си говореха за красивите моми, най-пъргавите от които вече се бяха хванали на хорото. Сред всички тях изпъкваше мома Елена. Висока, стройна, с бяло лице и кротки, като на кошута, кафяви очи, тя караше всички да се обръщат след нея. Калин, красив и снажен момък, останал от малък сираче, усещаше как сърцето му забиваше по-силно, когато Елена минаваше покрай него. Хубавицата рипаше на хорото, а черните ú тежки плитки се мятаха във въздуха.
Изневиделица се изви силна вихрушка. Пръст и камъчета полетяха във въздуха. За миг, всичко почерня, а после утихна така внезапно, както беше започнало. Хората стояха като вкаменени.
- Елена! Елена! - завика Калин, който се окопити първи.
- Няма я, бачо Калине. Няма я вече кака Елена - каза пъдарчето Янко и се опита да прег ...