Jun 1, 2020, 4:10 AM

Калия и вълшебните й флумастери 

  Prose » Stories for kids
830 1 0
6 мин reading

КАЛИЯ  И ВЪЛШЕБНИТЕ Й ФЛУМАСТЕРИ

 

 Всичко започна още докато Калия ровеше в кашона с играчките на кака си Роси и намери там комплект флумастери и блокче за рисуване. Досега не беше рисувала с истински моливи или боички, затова веднага се настани на  пода. Нарисува няколко къщички, дървета, птичета в гнездо, една принцеса, която приличаше на нея самата, едно човече пък нарисува на стената, защото листовете й свършиха. Човечето много приличаше на братовчед й Тервел. Ами сега? Наистина нямаше вече къде да рисува. Флумастерите бяха с толкова хубави цветове - кафяво, зелено, синьо, червено, най-вече червено! Но нямаше къде да рисува. Изведнъж й дойде нещо на ум.

   Братът й близнак Дилян спеше сладко в леглото . Калия се приближи и хоп! Нарисува му големи кафяви мустаци! После лепна две червени петна на бузите му, написа името му на челото  и своето на брадичката му. Той така и не се събуди. Когато свърши, Калия тихо излезе от стаята. Чудеше се какво ли ще каже Дилян когато се събуди и се види в огледалото. Но можеше и да мине време , без да се огледа, той все пак беше момче и не се оглеждаше толкова често. Дали щеше да се досети кой го е разкрасил така? Ами родителите им, те какво ли щяха да кажат? Сигурно щяха да се зарадват на нарисуваната стена, защото човечето , както казахме, приличаше много, ама много на братовчед й Тервел. Калия предпазливо измъкна един шоколадов бонбон от кутията и веднага го лапна. Отдавна знаеше къде ги крие майка й , но гледаше да не взема често, защото можеше да я хване. Кой знае защо, майка й мислеше, че е още малка да яде шоколад когато си поиска.

   Май нямаше какво друго да се направи, затова се върна в стаята си, където Дилян все още сладко спеше. И какво да види, стаята изобщо не беше същата! По средата се мъдреха няколко къщички с комини, от които излизаше син дим, до тях растяха малки дръвчета, а в клоните им чуруликаше чудно пъстроперо птиче! На столчето й се беше настанила принцеса с руси къдрави плитки и червена рокля на сини точки, а на леглото й едно малко човече скачаше почти до тавана! Но най- странното беше едно черно на нищо не приличащо нещо на пода. Изведнъж то се размърда и ококори големите си жълти очи.

-Ти кой си?- попита малката художничка- Не помня да съм рисувала чудовища!

-Не си ме нарисувала, но не си ли спомняш, че драска безцелно с черния флумастер? Е, това, което не прилича на нищо, се превръща в чудовище! И не само съм страшен, мога да се превърна и в още по- страшни неща! Искаш ли да ти покажа?

-Моля те , моля те!- Калия беше вече достатъчно изплашена.- Вярвам ти, недей повече да страшнееш!

  Думата беше нова и момичето сега я измисли, но на черното чудовище много му хареса.

-О, аз много обичам да страшнея, но сега, заради тебе, няма да го правя! Любопитен съм да видя какво още ще нарисуваш и къде!

  Добре се беше насадила с това чудовище , то си беше наистина страшно, а можеше и да стане още по- ужасно! Трябваше да реши  какво да направи, щом рисунките й и дори драсканиците, бяха оживели! Но ако те са станали истински, какво е станало с лицето на брат й? Калия направо се изплаши и не смееше да погледне към леглото на Дилян. Май започна малко да съжалява, че го е изрисувала така. А той все още сладко си спеше. Братчето й беше толкова добро! Започна да съжалява, че така ужасно го е надраскала. Отиде до него, наплюнчи пръста си и се опита да изтрие нарисуваното, но не успя, защото то се беше превърнало в истински мустаци! Набързо притича до мокрите кърпички, но колкото и да търкаше, нищо не се получи! Това усилено търкане не можеше да не събуди брат й, но като по чудо, той все още не усещаше нищо. Кали отиде до шкафа да вземе ножиците и се опита да подстриже мустаците на Дилян, но не успя  да отреже и един- единствен косъм! Опита се и да ги изскубне с пинсетата,  пак неуспех!

  Накрая Дилян все пак се събуди.

-Какво правиш, Кали?- попита я той , все още сънен.

- Ами...нещо си се изцапал и се мъча да почистя лицето ти...- излъга го момичето без даже да му мигне окото. Добре че не я попита защо държи пинсетата в ръката си!

  През това време човечето все още скачаше по леглото, а принцесата тихо прошепна:

-Вземи гумичката и пробвай! Гумичката!

  Калия не вярваше  и гумичката да й помогне и аха да се разплаче, но все пак реши да опита! И стана ,наистина се получи! Мустаците изчезнаха, буквите и петната по бузите на брат й също! Дори не се опита да му обясни защо го търка с гума, а и той все още беше сънен. Кали така се зарадва, че Дилян  си беше пак малкото момче, че съвсем забрави за останалите герои на оживелите си рисунки.

  А когато се сети, й стана жал да ги изтрие. Принцесата приличаше на нея, момченцето на братовчед й, а птичетата така хубаво пееха! Но чудовището, него щеше да изтрие непременно! И хоп- вече  няма да го има! Как само се опитваше да се измъкне то , скри се дори под леглото, разбира се, с цел да плаши децата нощем! Но храброто момиче пропълзя  отдолу и го подгони! После се опита да се завре сред саксиите с цветя, след това и в кашона с играчки, но Калия го намираше всеки път и докато Дилян само я гледаше и търкаше очите си дали не сънува, сестра му изтриваше малко по малко   черната  напаст!

  Докато накрая не остана нищо!

„Уф, най- накрая!“, отдъхна си момичето и седна на леглото си. Но  като се огледа, не видя нито къщичките, нито птичките, нито гнездата. А принцесата и момчето бяха изчезнали съвсем!

  „Скрили са се!, реши тя, Може да искат да си поиграем на криеница!“

   Започна да ги търси, но не ги откри никъде.Явно нямаха нужда от гумичка, за да изчезнат окончателно.

  -Кали, Кали, какво и направила с моите флумастери?- чу внезапно гласа на сестра си. –Олее, и стената си надраскала! Сега какво ще кажем на мама и татко?

  Кали разтърка очи и се...събуди! Било е само сън! Рисунките й са оживели само в съня й ! Погледна към стената . О, не, момчето си стоеше на нея! В стаята влязоха родителите й. Майка й ядосано започна да трие стената, баща й я гледаше укорително, сестра й Роси събираше пръснатите флумастери, а Дилян стоеше пред огледалото и аха да заплаче.

-Како, аз нарисувах Тервел, нали си прилича?

-Кали, но стените не са за рисуване! Сега ще трябва съвсем да го изтрием, затова дай гумичката!

  И така, гумичката послужи още веднъж и скоро от човечето не остана нищо. Отначало и Дилян не искаше да го търкат с гумичката, но сестрите му хич не го слушаха и не го отавиха на мира , докато не изтриха всичко от лицето му.

   Кали реши да  нарисува отново човечето на новия лист хартия, който сестра й откъсна от тетрадката си. Но тайничко си обеща да не драска с черния флумастер. Ами ако пак се появеше чудовището?

 

© Neli Kaneva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??