КАЛНИТЕ ОБУВКИ

   Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...

   — Добър вечер! — първи поздрави баща му.

   — Здравей, Мишонка! — усмихна се малко насила майка му.

   — Здравейте! — отговори им Милен.

   Продължиха разговора си.

   — Не, не ... ти не можеш да си представиш — разпалено обясняваше баща му — колко е унизително такъв глупак, който не може да раздели на две магарета сеното, да те кара да му пишеш обяснение защо слънцето изгрява от изток и като задуха вятър се клатят клоните на дърветата! А бе, кретен с кретен...  

   — Нали това ти обяснявам — с приглушен глас майка му се опитваше да скрие яда си. — Колежке, викам и́, като отворим нова папка само си улесняваме работата. Така ще можем бързо и лесно да правим справки по видове разходи...

   — Тя ти е колежка, не ти е началник, а на мен този глупак ми е началник и няма на кого да се оплача. Ти ще идеш при шефа си, ще му обясниш, той ще те разбере...

   — Кой?! — изврещя майка му като настъпана. — Кой ще ме разбере?! Онзи малоумник, дето мисли с ... онази си работа?!

   Дори не забелязаха, че Милен си обу маратонките и без да си вземе горна дреха излезе от апартамента. Когато се върна още продължаваха да си споделят неволите, но вече си бяха налели по чаша бира и нервно зобяха от два пакета чипс.

   Майка му изпусна пакета, а баща му така се задави, че изплю бирата на масата.

   Милен прекоси стаята с натежали от кал маратонки, оставяйки след себе си големи, жълто-кафяви стъпки, седна си на бюрото и хвана учебника по география.

   Майка му не каза нищо, но погледна към баща му — демек — ти си му баща, твое задължение е...

   Баща му се изкашля няколко пъти и като му се прочисти гърлото, се изправи:

   — Чакам обяснение!

   — За какво? — направи се, че не разбира Милен.

   — За това — посочи баща му към пода.

   — Какво е това? — на свой ред запита Милен.

   — Кал! Как какво?! – едвам се сдържаше да не изреве баща му.

   — Че, с какво е по-лоша тази кал?! — невинно запита Милен.

   — От какво? — в един глас запитаха майка му и баща му.

      Милен се изправи, застана пред тях и макар да знаеше, че след това, което им каже, може да получи шамар, погледна първо единия, после другия и със задавен глас, едвам сдържайки сълзите си, изрече:

   — От онази кал, която всяка вечер носите вкъщи от службите си!