Стана за срам. Това направи с нея. Една септемврийска нощ, мъглива като ефтина
кръчва, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да
бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито
една дискотека не си позваляваше високи децибели, нито пък имаше дебил с
достатъчно кураж да се изфука с възможностите на стереоуредбата си и
каруцарският си музикален вкус. Градчето беше малко и в двата денонощни бара,
няколко пияници тихо медитираха, двама влюбени шумно се мляскаха, патрулката
витаеше призрачна, а луната притискаше носа си в един облак за да не кихне и да
бъде арестувана като нарушител на нощното спокойствие. Сънищата в този момент
бяха сладки и порочни, по-силните похърквания се чуваха на две пресечки, аз
сънувах три чакала с фотоклетки на задниците да пикаят в задният двор на вилата
на известна фолк изпълнителка, но историята ми не е нито за мен, нито за фолк ...