Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължителният шлем, който нахлузваха на пътниците, го караше да се чувства като осъден на смърт. Казваха, че било част от системата за сигурност, но според Луис целта беше пътуващият да изгуби представа за време и пространство. Той не държеше на гледката, но тъмнината, в която трябваше да пътува, го подтискаше.
Излезе на улицата, която свързваше Тунелния център с града. Беше пешеходен проход, който почти никой не използваше. Поддържаха го заради спортуващите, които въртяха километрите си тук, а също и като аварийна връзка към града. Проходът вървеше успоредно на основното трасе, малко встрани от него и едно ниво по-ниско, така че персоналните кабини прехвърчаха някъде отгоре, без да смущават хода и ...