КАМЪКЪТ НА ДЯДО ПЕТРО
Представете си стъпало от дялан камък: широко - да разпериш и двете си ръце, високо - най-малко една педя, а навътре - две! И от чист гранит! Ей такова стъпало исках да си сложа към лятната кухня на село. Но отде?
Седя на един напълно обикновен камък до реката пред къщата ми, гледам я - тече си чиста и прозрачна, обгръща ме с пречистения свеж въздух и чувствам как ме зарежда с енергия и ме стимулира да мисля. Реката е голяма работа.
Мисля си - да взема онова стъпало пред страничния вход на старата ми къща и да го лепна на лятната кухня. Но пък и след някой друг ден току-виж ми се прииска да го върна. Не става така - все едно с една обувка - ту на тоя крак, ту на оня. А всичко е старо в двора ни - не върви да излея стъпало от бетон до хубав реден камък. Ще се напука след две години, пък и грозно. Половината къщи на село ги развалиха така.
Временно съм сложил един пън - да се качвам в лятната кухня. Защото всичко трябва да си има дистанция. Даже и клозета в двора си ...