Страшно ми се искаше първата ни среща да се отложи. Вярвах, че до две-три седмици ще се възстановя напълно, но той бе станал много настоятелен и нямаше как да го будалкам повече. Щеше да ме види за пръв път в състояние, в което не исках да ме вижда. А и аз не се бях престрашила да му призная за проблема си. Можех само да се надявам нещата да минат добре.
Иначе всичко започна простичко. Сприятеляване във Фейсбук по малко случаен начин, разглеждане на снимките там и намиране на множество общи теми. После започнахме да си пишем на „лични“, после дойдоха дългите разговори по телефона. С две думи, харесахме се. Оставаше само да се срещнем, за да се разбере дали взаимните ни симпатии ще доведат до нещо сериозно. Да, обаче аз не бях във форма, а той не знаеше това. Как ли щеше да реагира? Не можех да си намеря място от притеснение. Но така е, когато човек спестява истината.
Облякох се в непретенциозна тъмнозелена блуза и черна пола до коленете. На измъчените си крака обух едни детински на вид ...