Силвия отиде да види кой звъни и едва когато посягаше към бравата осъзна, че все още държи пушката в ръка. Вече нямаше къде да я остави, тъй че просто наведе дулото надолу и отвори вратата. Отвън стоеше възрастният мъж, който бе идвал да оглежда апартамента преди два дни.
Тя отстъпи настрани, давайки му път да влезе, и с жест на свободната си ръка го покани в хола.
- Ще пиете ли кафе? - попита Силвия, щом мъжът се настани на единия от двата пластмасови стола, които някога стояха на верандата.
- Стига да не ви затруднява - отвърна той. - Без захар, ако е възможно.
- И без това вече не знам къде е захарта - каза Силвия и опря внимателно пушката до другия стол, преди да отиде в кухнята.
Гостът й постави длани върху коленете си и се облегна леко назад; тя го завари в същата спокойна поза, когато се върна с двете чаше в ръце - висок мъж, малко над шейсетте, с все още хубаво, интересно лице и гъста, сресана назад коса.
Силвия избута с крак една голяма кутия от обувки и постави чашите върху к ...