КАНИБАЛ
Сутрешният студ щипе бузите, върти се край мене, иска да се мушне под топлата ми шуба. Отгоре звездите като ято птици зъзнат на небесния простор. По шосето се чува ръмженето на рейс. Ножовете на лъчите му прерязват тъмнината – осветяват бараките, покрити от първия сняг.
Автобусът спира и през отворените му врати, като в търбух се наместваме по празните седалки. Вонята на евтини цигари и изпаренията от алкохол ме унасят. Завоите си казват думата, заспивам като младенец. Събужда ме гласът на шофьора: “Закъсахме.” Силните миньорски мишци измъкват затъналия в преспите автобус. Картината вън е позната – мрак. Покрай пътя дърветата, като великани с бели качулки, се мяркат, осветени от фаровете. Мината е наблизо в една падина. Тя ни посреща като светеща коледна елха. Там е топлата супа, работните дрехи с изписан личен номер на гърба от талона. Вече съм на работа.
После тръгваме по тунела, змийчето от светлина на карбитната лампа играе по околните скали и запалва слънцата на рудната жи ...