8 min reading
Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Градчето бе малко и тихо и никога до сега не се бе случвало нещо, което да прикове вниманието на местното полицейско управление или медийните журналисти. Имаше един единствен случай, в който малко момченце нещастно намери смъртта си, изпадайки в реката, минаваща точно на пет километра източно от провинциалната местност. Но нищо друго. А от тогава бяха изминали повече от десетина години и суматохата по случая избледня с времето, като споменът кънтеше, в някое далечно местенце на ума ѝ. До днес.
Може би веднага щеше да го избута възможно най-далеч, ако въпросното детенце не беше син на собствената ѝ сестра, която се самоуби, щом разбра какво бе сполетяло рожбата ѝ. Не можа да понесе болката по за ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Това е нещо, което написах съвсем спонтанно и се чудех дали си струва да развия история или просто да оставя разказчето така както си е. Ще ми е интересно да чуя и вашето мнение. Поздрави! :)