Том се събуди от кошмар. Отвори очи панически. Стената пред него крещеше през пукнатината си, която започваше от тавана, разцделяше се в средата на стенат и след това отново, преди да стигне до пода като делтата на голяма река. Река, която излъчваше студена, остра, пулсираща болка. Болката се повтаряше в тялото на Том, усилена в десното му бедро. Той разбра, че пукнатината на стената не крещи от болка,а по-скоро тялото му. Той изстена, което не направи много, за да му помогне. Том знаеше, че има нужда от малка доза или метадон, не бе инжектирал нищо от няколко дни, но се чувстваше твърде уморен, за да стане и да се отифе до клиниката за метадон. Сега той се опита да заспи отново. Покри главата си с одеялото и затвори очи, чакайки да го обгърне съня, но имаше само болка без сън. Накрая той се отказа, отхвърли одялото и огледа малкото студио, сякаш да направи одит на скромното си жилище. Студиото беше много разхвърляно. Подът беше покрит с отпадъци, състоящи се от страници от местния вес ...