Ако видите жена, седнала на пейка в парка, с изправен гръб и прибрани колене, да чете класически роман, можете да бъдете сигурни, че е самотна романтичка, излязла на светло и слънчево, с едничката цел да си намери мъж.
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, докато времето мързеливо се протягаше към оранжевите останки от деня, а малките деца с неохота си тръгваха по домовете и се лъжеха един друг, че майките им не се карат, когато закъснеят за вечеря.
Едно от тях, облечено с моряшка тениска, окапана със сладолед, се доближи до нея и я попита:
- Лельо, минаха ли 15 минути?
С това обръщение малчуганът загуби всякакви шансове за бонбон. Особено като се има предвид, че новата й лятна рокля в бледо розово я правеше да изглежда поне с 10 години по-млада. Все пак преглътна обидата и дори се усмихна:
- Откога, пиленце?
- Откогато мама ми каза да се прибирам след 15 минути.
- Че аз от къде да зная кога си говорил с майка си?
Пфу, малкият изсумтя от възмуще ...