Съдбата на Немлад бе неразривно свързана с немалко поети. Един от тях бе Убомир Сахариев. Сахариев бе интересна личност - жертва на соца. Провинциално чедо, той се стремеше с всички сили да остане в София. Но имаше една голяма пречка - софийското жителство. За да я преодолее той  извърши най-голямата глупост в живота си - записа да следва математика, но нищичко не разбираше от нея. Следването му се превърна в дълга агония, продължила цели 11 години. Ключова фигура от администрацията на СУ, срещу регулярното й зареждане с паламуди, му сложи гриф на документите - "семестриално завършил". И буквално влачейки се по корем, Сахариев, в края на единайстата си година, взе в треперещите си от неверие ръце изстраданата тапия. Но тя не му и потрябва. Така бе намразил математиката, че повече не искаше да си спомня за нея, камо ли да я има за професия. Отдаде се на журналистика. От следването, като свиден спомен, му останаха само няколко разпиляни и изстрадани стихчета. Хора като професорите:  Безпипи Метеев, Блицтиганов, Имовски, Ас Манолов, подобно капричосите на Гоя, бяха помрачили завинаги ума на това впечатлително същество. То нескончаемо разправяше невероятни истории от следването си. Как проф. Безпипи изпитвал бременна студентка по диференциална геометрия и внезапно извадил носна кърпичка от джоба си, грижливо сгъната, задавайки въпрос на нищо неподозиращата девойка: що е това, колежке? Последната чистосърдечно отговорила - носна кърпичка, професоре.  И тук Безпипи, с вид на триумфиращ римски консул, разгърнал кърпичката ловко, като мистър Сенко, с думите: това е развиваема повърхнина, колежке. Пиша ви слаб 2!
        Особено го бе впечатлил с "логиката" си проф. Блицтиганов, по непонятни  причини непримирим враг на Айнщайн. Същият, в частен разговор по време на изпит, бе споделил със Сахариев, че Айнщайн е изпечен мошеник и че цялото му дело е заблуда и суета. Сащисаният студент се опитал да възрази: Ама нали част от резултатите му са експериментално потвърдени. И тук проф. Блицтиганов свалил малките си очилца, забърсал запотените им стъкълца и с почти сардонична усмивка хвърлил бомбата: А вие чували ли сте за онзи учен, който доказал, че бълхата чува с краката си? Не, леко притеснено отговорил Убомир Сахариев. Как го е направил? Ами много просто, отговорил тържествуващият Блицтиганов. Отрязал й краката и й дал на висок глас команда - скачай! Но горката бълха не подскочила.
         Сахариев най накрая "проби" в поезията и едновременно реши проблема със софийското си жителство. Успя да се добере до щерката на мастит културтрегер и да се ожени за нея, следвайки в гротескова форма рецептата от нашумелия роман на Джон Брейн "Път към висшето общество". От благодарност, че е ощастливил дъщеричката му и го е направил дядо, културтрегерът се разпореди пред факторите и няколко книжки със стихчета на Сахариев видяха бял свят. Но те щяха да носят завинаги жигосващото клеймо - издадени преди 10 ноември 1989г. Така както и книгите на друг един тоталитарен поет - Алаброс!