Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога по-близо. Тъпите така се държат.
- Това не го ли правят само хората – като им подадеш ръка, да те издърпат до лакътя. А когато не успеят – започват да се сърдят.
- Ето виждаш ли? Значи създавате плашила, които приличат на вас. А ти как си?
- Бива.
- Само бива ли? Виждам, че вече поздравяваш по-дълго.
- Не е ли нормално?
- Нормално е. Но предишното звучеше някак по-приятелски. Аз само от теб го чувах.
- Сега реших така. Не ти пречи, нали? ...