Слънцето изгряваше и шосето бе, като огледало. Видях на банкета човек в инвалидна количка и намалих. В скута му имаше табела "МОРЕТО". Спрях и върнах колата назад. Не вярвах, че може да има такъв стопаджия. Слязох и доближих до него.
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше сляп. До количката имаше подпрян триножник и платно.
- За морето.
- Кой град?
- Няма значение, просто до морето.
- Добре, ще ви взема и аз пътувам така, просто до морето.
Застанах зад количката, за да го избутам.
- Не се притеснявайте, чувам двигателя и мога да стигна до там. Само ще ви помоля да вземете платното и триножника.
Прибрах ги, а той стоеше до вратата на колата. Отворих я и отново се опитах да му помогна да влезе.
- Благодаря, мога да се кача сам.
Учудващо бързо изпълзя на седалката. Сгънах инвалидната количка. Сложих и нея в багажника. ...