Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихичко до него. Вече нямаше глас да вика и да пищи.
Тихият дъждец се сливаше със сълзите им, но не отмиваше горчилката и болката.
Едно дете имаха и не можаха да го опазят. Какво ли не преживяха покрай него. От малък беше буен и непокорен. Страшно беше когато падна от терасата и си счупи краката. Гледал как скачат парашутисти и решил да пробва на дядо си с чадъра.
По - страшно беше когато с две момчетата влезли в една от пещерите на Лъкатник да се правят на геолози. Едвам ги откриха след ден, гладни премръзнали и целите ожулени.
Най-страшното беше когато скочи във най-дълбокия вир на Искър, близо до тяхното село. Тогава си удари главата в подводен камък и остана с парализирани крака.
Колко ли бол ...