ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: ЛЕЧИТЕЛЯТ
Честно казано, не очаквах да го открия в един град със над сто хиляди души население, но по някакво стечение на съдбата, го намерих.
Отново усетих аурата му и по ментален път му подсказах да се приближи. Не бях сигурен дали ме усети. Всъщност не бях сигурен за нищо. И сам излязох от колата, което може би беше малко безразсъдно. В крайна сметка бях напълно сам – не разполагах и с оръжие. Помахах му, но съм сигурен, че се направи, че не ме видя. Сякаш потегли към една мрачна уличка, където сякаш изчезна.
Тръгнах подир следата, но не открих абсолютно нищо. Това беше твърде странно.
Тогава осъзнах, че той беше лечител. Лечителят трябваше да познава различните методи на лекуване и се различаваше от шамана. Психичните заболявания можеха да се тълкуват като раждане на лечител и дали той беше по някакъв начин свързан с появата на демона у Диего.
Знам, че думите ми изглеждаха странни, но реших да го запитам:
- Можеш ли да излекуваш Диего?
Не очаквах отговор, а ч ...