Mar 2, 2007, 1:52 PM

КАТО ДИАМАНТЕНИ 

  Prose
991 0 8
4 min reading
КАТО ДИАМАНТЕНИ
Как ме галиш с тези мъниста,
цял се губя - откривам в очите ти -
в зениците вълшебства и истини,
а в ириса просто мечтите си!
Защо ме гледаш така? С тези големи очи - те като диаманти. Цял се виждам в тях... губя се! А тези ириси, надиплени като тютюн, кафяви, а пъстри... Как правят с лекота този кръг около зениците - те черни перли, а блестят като слънце... А падне ли мрака по покривите нощем, те се уголемяват, сякаш искат да сберат всичките звезди по небето... и го правят!
Луната - ненаситна, оглежда се в двете перли и се превръща в две луни, но досущ еднакви. После... после започва да се кипри - оправя си лунния тоалет и заблестява по-силно. Тогава като пощръкляла огрява всички усойни пътеки - чак навътре в гората се виждат. Те - пътеките радостно започват да се вият и танцуват и дават част от тази блага светлина и на акациите, на онези, на които вчера се любувахме... А клоните вече побелели и благодарни за новата си премяна, тези вълшебни светещи одежди, започват да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Random works
: ??:??