4 min reading
КАТО ДИАМАНТЕНИ
Как ме галиш с тези мъниста,
цял се губя - откривам в очите ти -
в зениците вълшебства и истини,
а в ириса просто мечтите си!
Защо ме гледаш така? С тези големи очи - те като диаманти. Цял се виждам в тях... губя се! А тези ириси, надиплени като тютюн, кафяви, а пъстри... Как правят с лекота този кръг около зениците - те черни перли, а блестят като слънце... А падне ли мрака по покривите нощем, те се уголемяват, сякаш искат да сберат всичките звезди по небето... и го правят!
Луната - ненаситна, оглежда се в двете перли и се превръща в две луни, но досущ еднакви. После... после започва да се кипри - оправя си лунния тоалет и заблестява по-силно. Тогава като пощръкляла огрява всички усойни пътеки - чак навътре в гората се виждат. Те - пътеките радостно започват да се вият и танцуват и дават част от тази блага светлина и на акациите, на онези, на които вчера се любувахме... А клоните вече побелели и благодарни за новата си премяна, тези вълшебни светещи одежди, започват да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up