Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах...
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва да приличам на човек като отида на работа. С треперещи ръце изсипвам пакетите в капака. Нямам вени вече. Успявам да се нацеля с триста зора, всичко е в кръв. Паля цигара, облягам се на седалката и притварям очи. Много е опасно да дремя така, а и вече съм страшно закъснял, но изобщо не ми се помръдва. Трябва да се стегна. Пак ще има мъмрене от шефа, а и спомена за униформените, които тропат по предното стъкло още ме преследва. Точно така ме хванаха миналия път. Друсах се в колата, размазах се зверски... и тогава полицаите. Ясен спомен за събитието нямам, всичко ми е в мъгла. Много събития са ми мъгла и тази мъгла ме преследва и ми създава големи неприятности. Мъгла и като в просъница: докуме ...