Nov 25, 2022, 9:31 AM

Като на кино 

  Prose » Narratives
379 0 2
3 min reading
Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за нещо друго. Започне и него. И накрая захвърляше всичко, защото любимият му сериал започваше.
- Е, как не го сложиха с един час по-късно? - си каза Евгени. - Да може човек да си погледне нещо в къщата. Кой знае какво има по новините, че ги дават една камара време. И аз искам да си почина малко. Да вляза в себе си. Цял ден се доказвам на работа и трябва да съм в отлична форма, което изморява.
Мъжът си сервира. Гледаше да направи така, че да се чувства удобно. Това бе времето, което той отделяше само за себе си. И за никой друг. Филмът започна. Романтика. Главният герой е влюбен в момиче, което не е от неговата класа. Той прави всичко възможно, за да се покаже като достоен за нея мъж. Работи на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Random works
: ??:??