Любовта, онази истинската, онази която те кара да забравиш, че целия свят съществува и да се посветиш на този единствен човек. Любовта за която, времето и пространството не съществуват. През целия си живот търсих подходящия човек, докато една вечер не го срещнах на най-необикновеното място. По средата на едно поле обрасло цялото в разноцветни цветя, изпускащи своя опияняващо сладък аромат навсякъде около нас. Той стоеше на около стотина метра срещу мен. Висок и тъмнокос. Приближих се до него сякаш бях привлечена от някаква невидима сила. Неусетно стоях пред него вдигнах глава и погледнах големите му кафяви очи, от които се излъчваше невинност толкова детска, чиста и успокояваща. Сякаш се взирах в очите на малко сърненце. Имах чувството, че сме стояли и сме се взирали един в друг с часове. И всичко беше прекрасно докато нашия малък свят не беше разбит на парченца от алармата, която грубо и безжалостно ме издърпа в реалността. През целия ден не спрях да мисля за него, желаех да го видя о ...