КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва моят събеседник, като прекъсва нишката на водения досега разговор. - Как може да спи толкова до късно? Ние откога сме се ококорили с теб и сън не ни хваща.
- Води спокоен живот, затова. Нас грижите ни вдигат в ранни зори - отвръщам. - И не само, че спи до късно, ами сега един цял час поне ще виси пред огледалото, ще си скубе космите с пинсета, ще се маже с разни кремове и тоалетни млека, ще се пудри и черви.
- Чудя се как на нейните години и се занимава с такива неща!? Изглежда само това придава смисъл на живота ù. Вълнува се дали ще я харесват повече. За кога? От безделие е, уплътнява си времето - сам си отговаря на въпросите си той.
- То поне да има някакъв ефект - добавям аз. - Като я погл ...