Казака
С колегата Асен слязохме от влака на гара Черепиш. Ноември, към 20:00. Да ти бръкнат в окото, не можеш видя. Валеше. Тръгнахме към манастира, където ни чакаха. Умело водех колегата в тъмницата.
Стигнахме до портата, потропахме.
Чуха се стъпки след пет минути.
- Кой е?
- Двама миряни, отче (с тия миряни ни закачаха всички приятели впоследствие – хвани единия, ритни другия).
- Какви миряни?
- Обадихме се, ако може да пренощуваме.
- Аа, не знам, момчето, дето взема парите, си тръгна за Враца.
- Обадихме се от заранта, отче. Асен и Константин сме.
- Не знам, идете към Зверино, има хотел. Няма и девет километра.
- Без кола сме, сега идваме с влака.
- Не мога да ви помогна.
- Отче, ще си платим, не се притеснявайте. Няма къде да спим.
- Приятна вечер.
Стъпките се отдалечиха зад вратата, а дъждът се усили.
Колегата не бе стъпвал по тия места, а рано заранта трябваше да отпочваме работа в района. Тръгнахме в тъмното към шосето, а аз ругаех: “Тия гнусни педераси на баба Илийца с умираща унука едвам са отворили, че на нас ли?”.
Да ни бе напсувал, а не да ни пожелава “Приятна вечер.”
Излязохме на пътя, а в “Черепишко ханче” се виждаше светлинка. Засилихме се, отворено бе. Човекът тъкмо мислеше да затваря и да се прибира към Зверино.
Помолихме по една ракия, сипа ни. Асен ми шепнеше: “Питай го дали може да спим тук.”, а аз му отговарях: “Първо да установим контакт, има време”.
Контактът го установявахме до четири заранта.
Името на този човек бе Иван.
--------------------------------------------------------------------------
Димитър Стефанов – Казака стига до Кремиковския манастир. Без да обиждам никого – Казака е знаменосец на Ботевата чета.
По стар обичай го предават и дядо игумен го изсулва навън – с цел запазване на обителта.
Изгонват го в нощта като кървящо животно в екарисаж.
Когато го измъчват на триста метра от манастира, около тялото му е навито знамето на четата.
Светецът е обезглавен от Малич ага.
--------------------------------------------------------------------------
Бяхме група откровенци на Кремиковския манастир преди две години. Живописен манастир е, с много кебапчета и хубави гледки. Питах баба игуменка къде е лобното място на Казака – “Аа, не знам, не мога да ви кажа, някъде наоколо е. Питайте долу на входа.”.
Толкоз им е и чувството за свян.
Според вас какво е казал игуменът на Казака, изритвайки го в тъмното?
"Приятна вечер." Добре ли ви звучи?
© Константин Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Защо спря да публикуваш? Този разказ го прочетох още вчера, но и тогава, и сега не знам какво да ти напиша, не ми се иска да е изтърканото "силно е" или нещо от сорта, нито да високоумствам за ценности и идеали, нито пък да те хваля за високата ти езикова култура... Но ще те поздравя и ще очаквам да продължиш да пишеш!
-
Да ме прощава Господ, ама си е абсолютен грях това, че досега не бях те чела... май не съм била дорасла да те открия и чета...
Почвам... и то с преклонение. -
Гледай, колко интересен човек си ти!
-
Много много интресно и много замислящо. В черепишкият манастир съм ходил, но в кремиковският още не съм бил, нито пък съм чувал за Казака! Но ще проуча мястото!
-
Къде си Коцката? Защо не пишеш вече?
-
То предателството и лошотията не избира име,народ няма граница и някога се облича в одежди на свещенник или друг!Върви вярвай безгранично!?Много силно и умело написано!Поздрав!
-
Такава ни е човещината, проядена...
-
Да е жив Вазов, да чете, че нашиот народ сме си все същите (както Ботев го е рекнал): сган избрана — рояк скотове,// в сюртуци, в РЕСИ и слепци с очи.
-
Свят широк хора(и обичаи) всякакви.Но някак си горчи ако Азис е на по предни позиции от Левски и по известност и по преклонение...
Поздравления! -
Благодаря ви за коментарите. Нахвърлях го на бърза ръка и не стана хич добре, но ако бях редактирал впоследствие, едва ли щях да го обнародвам.
Да добавя за Ванката - кръчмар на Черепишкото ханче. Този мъж разказваше с неподправена гордост, че със съселяните си са събрали пари за параклис, построили са го и чакали дядо Калиник да го освети. От някаква махала над Зверино бе - там не живеят имотни хора.
Светло ми бе да казвам "Наздраве!" на такъв човек.
И още нещо да добавя - заранта в седем виках десет минути: "Ванка, Ванкааа", че да стане и да заключи ресторанта след нас. Всичко става, може някой да влезе и да ограби заведението. Човекът си бе легнал някъде навътре в кухнята, ние с колегата на наредени столове край печката. Знаеше ни само по малки имена, а чекмеджето с дневния оборот и напитките бяха на два метра от нас.
И такива хора има все още.
За екзекуцията на Димитър Стефанов - потънаха ми гемиите, когато управителка на живописно бизнес-предприятие (кебапчета, студена бира, китайски боклучета на сергия, за свещи не говорим), не знае къде е бастисано свято момче край поверената й светиня, а и нямаше вид на чувала въобще за него.
Туй исках да разкажа в общи линии, но дилетантски го сторих. Прощавайте.
-
Замисли ме...
-
...ми той,обичая,не е много стар,има-нема1300 години...
Ама няма да се връщам толкова назад -Калоян,Левски,Вапцаров,Тр.Костов,Горуня...
Лошото е,че не само дадено съсловие е отговорно за това...
Евала,Коце.Хареса ми като изказ и като история... -
Браво, Коце! Поздравления!Няма какво да се вторачваме в текста, а дали е вярно или не. Имам само една забележка: не всички обители и духовници трябва са слагат под тази шапка, защот има и немалко случаи когато по време на "османското присъствие", те са играли позитивна роля, включително и с поддържането на бългърищиата.
-
То за Казака е сложно да се пише балзаковски. Никого не убеждавам да търси свещено място и да коленичи. И на мен ми стои тромаво. Благодаря.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Страшно съм разочарована от толкова манастири из нашата страна и такива грозни постъпки съм виждала из тях! Дори при последното ми посещение в един такъв, аз бях доста резервирана към "обитателите му", но по чудо, попът се оказа страшно мил и добър човек! Е...изводът е, че хората, в манастира или не, са такива каквито са по душа! Може в манастир да срещнеш Поп-Дявол, а до някоя квартална кръчма Пияница- истински добър човек ... Разказа е много хубав! Браво!