15.
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно и внимателно. Над мене, Божо също внимателно стъпваше и опипваше добре мястото, преди да се захване за него. Но също като мен той напредваше добре.
Небето бавно просветляваше и всичко наоколо ставаше светлочервено. Вятърът беше стихнал и не пречеше на нашите движения. Не ми се мислеше какво щяхме да правим, ако навън бушуваше някоя от обичайните марсиански бури. Поне досега имахме късмет. Дано той не ни изоставеше. Дано всичко преминеше благополучно.
Божо достигна покрива на станцията и веднага се обърна да ми подаде ръка. От покрива се разкриваше прекрасна гледка наоколо, но нямахме време да ѝ се любуваме. Височината не беше голяма, но ако някой от нас паднеше със сигурност щеше да загине. ...